Полицаите, осъдени за смъртта на Ангел Димитров – Чората, излязоха на свобода в края на 2019 г. с решение на Върховния съд. Делото срещу тях предстои да се гледа отново. Петимата служители на реда бяха освободени от затвора в Бобов дол, а роднини и приятели ги посрещнаха с ликуване. Мирослав Писов, Иво Иванов, Борис Механджийски, Георги Калинков и Янко Граховски вече са си у дома. Нека припомним тяхната история.
През 2005 г. петимата участват в задържането в Благоевград на Ангел Димитров – Чората в рамките на операция „Респект“. Задържаният прави опит за бягство. Той яростно се съпротивлява на белезниците, а когато все пак успяват да му ги надянат, ляга по корем на земята с ръцете отзад. В тази поза го застига смъртта.
„Позиционна асфикция” е причината за кончината на Чората – това доказват няколко експертизи, проведени за 14 години от най-добрите български съдебни медици. Тази „внезапна смърт“ може да настъпи при задържане на лица, приемащи наркотици, както и на хора с психични заболявания. В случая с Чората наркотикът е кокаин, примесен с алкохол.
Единствен проф. Стойчо Раданов е на мнение, че Чората е починал от наранявания на аортата и мозъка. Той прави реаутопсия на парченца от тъкани, които сам е взел от трупа. Разследване установява обаче, че това заключение на проф. Стойчо Раданов е невярно. Въпросните парченца не са налични. Няма го и късчето от аортата, а мозъкът на починалия е зашит грубо в стомаха му след 24 часов престой на тялото извън хладилна камера.
Истината е следната.
В деня след инцидента е извършена аутопсия и парченца от органите, включително от аортата, са предадени за съхранение и изследвания във Военната болница в София. Проф. Стойчо Раданов обаче никога не ги е виждал. Прокуратурата се опира точно на неговото заключение, защото става дума за голям авторитет. Тя обвинява полицаите, че са виновни за черепно-мозъчната травма и спукването на аортата, в следствие на което Чората е загубил живота си. 12 експерти лекари от болница в Пловдив пък се противопоставят на твърдението, че Чората е бил притискан към земята. Те са абсолютно категорични, че смъртта му е биологична, не насилствена.
През годините полицаите многократно бяха осъждани на затвор за убийство, въпреки, че заключението на проф. Раданов бе остро атакувано и смятано за неточно.
С първата присъда през 2007 г. Писов бе осъден на 19 години затвор, а колегите му на по 18. Прието бе и обезщетение за вреди, което полицаите да покрият заедно с РДВР в общ размер от 170 000 лв. за наследниците на Чората. Тази присъда бе отменена изцяло и делото бе върнато за ново разглеждане след жалбите на подсъдимите.
През 2008 г. друг състав на Софийския военен съд отново осъди петимата за убийство. Миро Писов получи 18 години затвор, останалите – по 16. Кръвнината бе намалена на 145 000 лв. През 2009 г. Военно-апелативният съд в София потвърди присъдата. През 2010 г. състав на ВКС с председател съдия Гроздан Илиев отмени осъдителното решение и върна делото за ново разглеждане. Военно-апелативният съд прие, че не е налична причинна връзка между летарния изход и действията на полицаите.
Тепърва предстоеше сагата да се разгръща отново. Състав на Военно-апелативния съд в София гледа делото през 2010 г. и петимата пак бяха осъдени за убийство. Всичко се завъртя като в омагьосан кръг. Мирослав Писов получи 9 години затвор, останалите – по осем. И присъдата, и кръвнината бяха потвърдени. Съдебните медици и американският експерт в областта на внезапната смърт Томас Янг дадоха съдебно-медицински заключения за това, че са причинени леки телесни повреди и че не е налична непосредствена причинна връзка между действията на полицаите и настъпилата смърт. Тези заключения въобще не бяха зачетени.
През 2011 г. състав на ВКС оправда полицаите, тъй като деянието им по задържане на починалия не е престъпно. Проф. Стойчо Раданов се обеси на детска катерушка пред жилището му, а образуваното разследване срещу него за изготвяне на невярна експертиза бе прекратено заради тази неочаквана трагична кончина. Оказа се, че останалите експерти, приподписали заключението, никога не са изследвали парченцето от аортата и мозъка и не са участвали в реаутопсията – те просто са се предоверили сляпо на професора за травматичната смърт.
Съдът за защита правата на човека в Страсбург с участието на нашия съдия Здравка Калайджиева през 2014 г. осъди българската държава да заплати обезщетение на наследниците на Ангел Димитров – Чората за изтезания и убийство, причинени от петимата полицаи. Евромагистратите се облегнаха ексклузивно на експертиза на проф. Раданов. За жалост те пренебрегнаха мнението на останалите авторитетни медицински експерти. А протестът на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров и на осъдените получи як отпор – наложено бе внушението, че наказателното правосъдие на състава на ВКС не подлежи на обжалване и че полицаите ще гният седем години зад решетките.
Истината възтържествува малко преди Коледа. На 16 декември 2019 г. 5-членен състав на ВКС отмени наказателното решение на колегите си и върна за ново разглеждане делото за смъртта на Ангел Димитров – Чората. Стана ясно, че са допуснати процесуални нарушения в интерпретацията на събраните доказателства.
Друг е въпросът как се чувстват сега Мирослав Писов и неговите колеги, какво е здравословното им състояние, какви душевни и психологически травми им е нанесъл затворът. И не само на тях, но и на близките им. А когато процесът приключи окончателно, някой все пак ще трябва да компенсира щетите, претърпени от полицаите, с адекватно финансово измерение. Това ще бъдем ние, данъкоплатците.
