31-годишният Теодор Йотов-Папура, който беше разстрелян в неделя призори в дискотека във Видин, е родственик на прословутия наркотрафикант Енис Бечирагич – Белан, научи „Уикенд”.
Дълги години Белан се счита за страшилището на Северозападна България. Лелята на Теодор Йотов – Илонка е била съпруга на черногореца. Благодарение на брака си с нея той получава право да пребивава постоянно в България. След време двамата се развеждат с гръм и трясък, а тя остригва главата на любовницата на мъжа си. Преди години обаче Илонка получава инфаркт и умира.
Убитият Теодор Йотов, който оставя сирак 4-годишно си момченце, е прострелян смъртоносно с газов пистолет във врата в клуб „Бали” във Видин. Преди това с още двама мъже, известни като Раконти и Сашко Шемета (Александър Стоянов), и една дама – Мария, съпруга на Шемета, обикалят цяла нощ из заведенията в дунавския град.
За пиянството на тази компания
се носят легенди – Раконти започвал да плаче, покойният Теодор ставал заядлив, а Шемета и Мария, или иначе казано семейство Стоянови, нямало сила, която да ги озапти, след като обърнат някоя и друга чашка, обясняват очевидци. Освен това Мария имала зависимост към хазарт, а също и към упойващи вещества и винаги носела в себе си зареден пистолет.
Барът „Бали”, в който става разстрелът, също е със скандална слава от години. Публична тайна е, че негов собственик е Кирил Цветков-Гребеца, но местната полиция все още изяснява кой държи заведението. Във Видин си спомнят, че Кирил Гребеца го купува при доста съмнителни условия при управлението на кмета Румен Видов (2007-2011 г.), който сега е клиент на спецсъда с обвинение, че гепил над 200 000 лева от охранителна фирма. Преди това барът, който със силната си музика и вибрации от тонколоните къса нервите на хората в блока над него, по времето на соца е магазин за хляб и мляко и квартален клуб на Отечествения фронт. Приватизаторът му Кирил Гребеца пък се прочува покрай нарушения на югоембаргото през 90-те години. Оттогава минава за приближен до покойния бос Поли Пантев. Във Видин се страхуват от него, понеже той участва в престрелка с араби из улиците на града, забъркан е в афера с амфетамини в Сърбия
и накрая дори лежи в затвора.
Силно казано е, че лежи, понеже е на доста свободен режим, припомнят си запознати. Изведнъж този тип се оказва шофьор на Олимпи Кътев, който по това време е губернатор на Софийска област.
Според източниците ни, съпругата на Кирил Цветков се води управителка на скандалния бар „Бали”, който има странно работно време. Бардакът отваря врати само в петък и събота и – забележете! – от 4 часа през нощта до 8 сутринта на другия ден! Барът има камери, но те, разбира се, не работят.
„Цял Видин, с изключение на местната полиция, знае, че в това място се продават свободно наркотици и дори и сега, след убийството на Теодор Йотов ченгетата са се натъкнали на тотално неадекватни клиенти. От МВР казват, че са получавали единствено оплаквания за шума, но не и за разпространение на дрога” – недоумяват местни хора. Мястото, убедени са те, е недосегаемо, въпреки многобройните сигнали срещу него заради непоносимия шум, който вдига, благодарение на двама магистрати. Те са редовни клиенти на бара и не дават с пръст да се докосне това „култово” място, в което редовно си „отрязват главите” през уикенда.
В утрото на убийството на 19 януари, веднага след като викат линейка, компанията на Теодор Йотов се разбягва. От бандата е арестуван само Раконти, но той и не се крие, прибрана е и Мария. Сашо Шемета се потапя вдън земя. Дори се твърди, че е минал границата със Сърбия. В понеделник обаче той се предава в полицията, придружен от адвокат. Отказва да говори и да дава обяснения. До вторник всички задържани, с изключение на Шемета, са освободени. Изяснено е, че газовият пистолет, с който е убит Теодор, е негов и е законно притежаван. Тепърва обаче ще се изясни кой точно е стрелял с него.
Сашко Шемета е на 48 години и има биография, богата на приключения с криминален привкус. Той е забъркан в трафик на бежанци. Затова има версия, че разстрелът може и да изглежда като пиянски инцидент, но зад него да се крие разчистване на неуредени сметки заради трафик на хора или дрога.
Шемета имал вземане-даване с каналджии на афганистанци. Дори
имало някакви бункери, останали от соца,
край селата Косово и Тияновци, в които се укриват бежанци, шушукат в града. Според градските легенди тези бункери от години се ползват от престъпния свят във Видин като учебни „центрове”, в които се упражняват в стрелба.
Семейството на убития Теодор Йотов се занимава с месарски бизнес от първите години след промените. Навремето в помещения на бившата цигарена фабрика във Видин родителите му, които са уважавано семейство и тогава много помагат на СДС, отварят транжорна за месо. Майката на Теодор е сестра на Илонка, която по това време е съпруга на наркобоса Енис Бечирагич – Белан. След развода им той се заклева, че „ще й разгони фамилията”. Месарският цех е запален, опожарени са коли и апартамент на семейството. Чак след смъртта на Илонка той най-после оставя на мира близките й.
В един момент Енис Бечирагич –Белан, който попада и в докладите за наркотрафика, изготвени от Центъра за изследване на демокрацията, е изгонен от България, като заплаха за националната сигурност за 10 години. Този срок е изтекъл и сега Белан отново върти бизнес във Видин. Има казино и кафене в центъра на града. Любопитно е обаче, че още от едно време Белан си води тефтерче, в което стриктно записва на кого какви пари е давал. Също както прословутото тефтерче на Васил Горчев – Кьоравия от Благоевград.
Енис Бечирагич-Белан, който е родом от автономната област Санджак, пристига в България в началото на 90-те години с приятел черногорец, а по-късно тук се мести и големият му род: брат му Сладки, сестра му Сенада, чичо му Юсуф, братовчеди и разни приятели, като за някои от тях има сведения, че са участвали в паравоенни мюсюлмански отряди по време на войните в бивша Югославия. Част от близките му падат убити в престрелки с охранителни фирми и конкуренти. За самия Белан мнозина във Видин са убедени, че е резидент на някаква балканска мафия, но пък той самият досега не е изправян пред съда за някакво конкретно престъпление.