Арестуваха в Судан Фалшификатора от Черния кос! Майсторът на долари ментета не знае защо са го задържали

Валентин Тузсузов-Атин – художник и гениален майстор на долари ментета, си припомни как е в затвора. Бившият фалшификатор бе арестуван през декември в Судан и прекара 30 дни в тамошна килия.
„Така и не разбрах защо ме задържаха. Може би ме заключиха заради татуирания на тялото ми голям християнски кръст”, сподели за „Уикенд” талантът след завръщането си на родна земя. И допълни, че когато го освободили, африканците не само не му дали никакви конкретни обяснения, но и не му поднесли извинения за причиненото неудобство.

Атин и негов приятел започнали преди време дребен бизнес – внос на скъпоценни камъни от Египет. В края на 2019-а партньорът му от Кайро предложил да отскочат до Судан, за да видят дали не могат да напазаруват стока и от там, а щом пристигнали, варненецът се озовал зад решетките.
„Ако носех в себе си голяма сума пари, щях да си помисля, че заради това са ме тикнали в кауша. Но аз нямах у мен кой знае колко валута. Докато бях „на топло”, нарисувах с къна едната ми надзирателка”, разказа Тузсузов пред наш репортер. В момента той няма никаква връзка с египетския си ортак. Звънял му по телефона, пишел му имейли, но онзи не отговарял.

Валентин е човек с уникална съдба, припомнят запознати. През 80-те той е плажен работник във Варна. Отдаване под наем на чадъри, водни колела, спасител – занимава се с каквото падне. В един момент обаче се изкушава и започва работа и „по съвместителство”. Надарен с таланта да рисува, денем се труди за едната заплата, а нощем прави „портрети” на Грант и Линкълн. Сещате се, нали – това са US президентите от банкнотите по 5 и 50 долара…
На нощ Атин произвежда по 2000 „гущера”. Всичко гравира саморъчно, а продукцията му се пласира от „едни момчета, сега крупни бизнесмени”. Уви, благоденствието продължава само едно лято. Доходоносното предприятие за валута менте е разбито от милицията. Атин е арестуван и даден на съд.

В обвинителната си реч прокурорката го рекламира като прототип на героя от нашумелия по онова време сериал на Неделчо Чернев и Хаим Оливер „Фалшификаторът от „Черния кос”. Изтъква още, че с таланта си Тузсузов е бил на път да срине финансовата система на всички балкански държави.

„Впоследствие имах възможност да гледам филма и определено бях поласкан. А това, че съм бил обявил еднолично война на Балканите, напомпи критерия за собственото ми величие до небето”, разправя майсторът на четката.
След излизането на свобода ръка му подава прочут германски галерист, с когото се запознават на Златни пясъци. Немецът му организира изложба в Щутгарт и му става приятел. Споменава го „с малка сума” и в завещанието си.

„Запомнил съм част от речта на един немски художествен критик, който коментира мой портрет на старица. „Ако под тази работа стоеше не подписа на Атин, а на някой от фламандските майстори, бих препоръчал за нея цена 3 милиона марки”... Германците умеят да ласкаят, но дори тази шега ми даде самочувствие. Има го качено на сайта ми бабето. След смъртта му опитах да откупя обратно портрета от близките му, но не успях”, споделял е талантът.
Любими са му африканското изкуство, аборигенското, на евенките. Първичните неща, истинските. А да рисува се е учил най-вече от децата.

„Вижте една детска рисунка – малка къщичка и до нея цвете, по-високо от покрива. Това не е сбъркана перспектива. В очите на детето цветето е най-важно, затова е най-голямо. Накарай същото това дете, когато стане мъж на 40, да ти нарисува пак къща. Ще ти нарисува един бетонен хотел, дето не може да се събере на листа. А цветето? За красотата няма място…”
Той не се притеснява да обсъжда миналото си на фалшификатор. По делото му има изтекла давност, така че може да говори за това свободно.

„Не, никой не ме е подвел. Знаел съм с какво се захващам и съм претеглил риска. 8-9 човека купуваха фалшиви банкноти от мен и ги пласираха по курортите и близки държави. Имах задочно предложение от прокурора за присъда под минимума – 5 години, ако ги издам. Това обаче нямаше как да стане при мен. Осъдиха ме на двойно повече. Не съжалявам за това си решение и за изгубените години, а за факта, че тези хора до ден днешен не проумяха размера на жертвата, която направих за тях и цената, която платих. Можете ли да дадете цена на една младост – единствената в единствения живот? Аз подарих 8 младости на други хора за сметка на моята. Една кутия цигари да бяха ми донесли през годините… Не съм ги търсил впоследствие за нищо. За мен тези хора не съществуват. Знам със сигурност и името на човека, който ме е издал. Виждаме се, поздравяваме се. Не съм му дирил сметка, няма смисъл. Дефинитивният подлец се ражда и си остава такъв.”
Още в първите дни на престъпната си дейност Атин се замогнал неимоверно. С пласьорите на ментетата му разполагали с толкова много пари, че си купили най-луксозната кола в България – един от мерцедесите на Батето. Искали да живеят баровски на момента. Не утре, не след 20 години, а на мига.

Осъден на 8 години лишаване от свобода при строг режим, 4 от тях Атин прекарал в т. нар. Тежък коридор. Спял в килия единочка №4, в която навремето била настанена и Цола Драгойчева. „Но не, не съм намерил кюлотите й там. След Цола са минали хиляди. Ровил съм се обаче из техните архиви. Доколкото знам, там е лежал и бащата на поета Недялко Йорданов. Има едно стихотворение – „Ден първи”, писано от него по повод превземането на затвора на 9 септември 1944 г. Издържах в пандиза, защото имах предимството да съм чел „Цар Плъх” на Джеймс Клавел. Приспособявах се. По онова време режимът беше много строг, а не като сега – санаториум. Какви цивилни дрехи, каква телевизия, какви GSM-и? Едно кафе да намерят твое – 5 дни в карцер се лежеше. За друго да не говорим. Приказвал съм с началниците – едни гири разрешете, бе, мъже сме, да се измаряме с нещо, да не блъскаме чикии като сбъркани. Не можело – якият затворник е опасен затворник.

Не ми пречеха да рисувам – знаеха, че не правя конфликти и повечето ченгета ме уважаваха. След смяна си тръгваха с някоя моя картина скрита под шинела, а се реваншираха с кафе и други забранени дреболии, които правеха живота ми малко по-поносим. Всъщност именно рисуването ме спаси. Художник – имаше такава длъжност. Бяха кръстили една друга килия „Ателие”, където рисувах каквото ми наредят. Политофицерът беше гном – метър и 50, и болен мозък. Нацвъках сигурно десет хиляди петолъчки на всевъзможни места по негова заповед. Веднъж на своя глава направих плакат на Рейгън и Горбачов, когато подписаха някакъв епохален договор, и го монтирах на фасадата на администрацията. Онзи побесня, защото разбра, че съм го вкарал в капан. Или трябва да остави на показ капиталиста, или да свали и „нашия”. Фигурите бяха в естествен ръст и буквално като живи. Надзирателите-зевзеци си правиха снимки пред плаката за спомен от историята. Имаше и добри ченгета, но не издържаха дълго, напускаха. Мой надзираващ офицер беше една от футболните легенди на „Левски”- Димитър Енчев. Широко скроен и добър човек. Затварял си е очите за много работи – и те бяха хора все пак, състрадаваха ни”, връща лентата на турмаджийските си спомени Валентин Тузсузов.