Шефът на Асоциацията на частните детективи Марин Маринов: Мутрите от 90-те не бяха чак толкова лоши, колкото ги изкарват, ще изкочат много трупове, ако се разкопае Витоша
Повече от 20 години Марин Маринов работи като частен детектив. Освен това е председател на Асоциацията на частните детективи у нас. Работата му е свързана с различни случаи – от изневери до безследно изчезнали и събиране на информация за нелоялни бизнес партньори. В момента детективът е в трескава подготовка за световна среща с частни ченгета от 40 страни. То ще се проведе у нас през март. Марин Маринов разказа откровено пред „Уикенд” за спомените си от 90-те, за работата му в системата на МВР и за предизвикателствата на професията „Частно ченге“. В първата част на интервюто, публикувана в предния брой на вестника, той се върна към фаталната нощ на 1999 г., когато бе убит Иво Карамански.
– Кой е най-интересния случай в практиката ви?
– Те са хиляди и всеки е интересен. Имали сме смешни случаи с издирване на „духове”. През бурните 90-те години най-интересните случаи бяха с отвличанията, защото бяха свързани с много опасност, напрежение и емоции. Участвали сме информационно в някои от тях. Дори на базата на тази информация един от служителите на МВР стана „Следовател на годината”. Имам и една куриозна история. Жена ни нае да наблюдаваме мъжа й. Той си имаше любовница, но тя му изневеряваше. И той следеше нея, ние следяхме него, а съпругата му караше колата си след нас. Излязохме извън София и казахме на жената какво се случва, тя каза „И аз идвам”, настигна ни с колата и така се наредихме 4 коли една след друга. Накрая съпругата го ошамари много яко и се наложи да го спасяваме да не го пребие. Той тичаше между дърветата, тя го гонеше… Беше много здрава жена. Бяхме като герои от някоя комедия.
В повечето случаи, когато следим някого с подозрения за изневяра изобщо не става въпрос за любов, а за пари. Хората просто искат да имат информация къде отиват семейните пари. При евентуален развод искат да използват информацията при, за да спечелят делото по вина на другия и да получат родителски права, фирми или имоти. Вече има много техника, благодарение на която хората сами си проследяват.
– Свободната продажба на шпионска техника в интернет намали ли работата ви?
– Сдружението на частните детективи има собствен магазин за такава техника, но проследяването е като с компютрите – не могат да заместят човека. В интернет излизат реклами на много приложения за проследяване от разстояние. Не става така! Един телефон, без да се „пипне”, няма как да се следи и слуша. Друг е въпроса, ако някой ни подари телефон, който е обработен предварително.
– Обикновено частните детективи у нас са бивши кадри на МВР. В продължение на 13 години вие също сте бил част от тази система. Защо я напуснахте?
– Не напуснах, уволниха ме дисциплинарно, за „Непълно съответствие в изпълнение на служебните задължения”. Не искам да се изкарвам някаква жертва. По онова време в МВР работеха много малко софиянци. Аз съм кореняк столичанин. Всички идваха по комсомолска линия или изпратени в София, за да вземат жителство. В районното кореняците софиянци се брояхме на пръсти, а нас не ни обичаха. Брат ми стана директор на продукцията на радио „Свободна Европа” в Мюнхен. Стана невъзвръщенец. Започнаха да ме привикват, да ме тормозят за укрити преписки, а аз не съм от мирните хора. Тогава не можеше да се напусне ей така, защото се приема, че държавата те е учила и трудно се напускаше системата. Имаше само два варианта – дисциплинарно уволнение или пенсиониране. Лошото при уволнението беше, че си загубих привилегиите при пенсиониране. Аз тръгнах малко през просото и ме уволниха. След това уволнение станах барман.
– От този период ли са познанствата ви с хората от ъндърграунда?
– Баща ми беше шеф в „Балкантурист”. По онова време най-важните фирми бяха „Кинтекс”, „Техноекспрес” и „Балкантурист”. Те бяха държава в държавата. Бързо ми издадоха диплома за барман и започнах работа в едни от най-големите софийски заведения. Бил съм барман в дневния бар на хотел „Родина”, а в дискотеката на „Хемус” се запознах с всички онези персонажи като Васил Илиев, Иво Карамански и Теди Боксьора. Сега като се замисля, май няма живи между тях. Тогава имаше 3-4 по-оборотни дискотеки. В онези години борческите групировки изиграха важна роля. Първо не допуснаха чуждите мафиоти у нас. Добри, лоши, те не допуснаха чужди мафии да имат такова силно влияние. През 90-те в Чехия, Унгария, Полша или Германия, всичко беше китайци, руснаци, които колеха и бесеха там. И сега не е много по-различно.
Иначе съм виждал как мъчат хора навремето, бяха някакви длъжници. Не става дума за вадене на нокти и прочие фашизми, а за удряне на кокалчета, което е много болезнено. Искам обаче да кажа, че болшинството от тези хора са си заслужавали съдбата. С някои от тях дори аз бих постъпил по-тежко. По онова мутренско време, както го наричат, или времето на романтичния бандитизъм, имаше хора, които взимаха от богатите да помагат на бедните и това го казвам абсолютно сериозно.
– Ще ме разплачете…
– Ами плачете! Манипулация е, че на бедни и гладни хора едва ли не по онова време идвали с бухалки да им вземат последните пари. През целия период от моето познанство с хора от ВИС и с Иво Карамански аз не съм видял такова нещо. Виждал съм как се наказват измамници, крадци и много други хора. Е, взимали процент на автокрадците, ами те и без това си крадат?! И за тях не оставаше много – като вземат полицаите, като вземат босовете… Според мен групировките в онова време изиграха и една положителна роля – задължени сме им поне за едно – че спряха китайците и руснаците през 90-те години. А украинците бяха тръгнали по Черноморието – тогава само нашите трибуквени организации ги спряха. Ако се разкопае в местността „Бонсовите поляни” на Витоша, ще изскочат много трупове. Навремето това беше много популярно място. Много длъжници изчезнаха, а Витоша беше много популярно място за саморазправа. Там няма много диви животни, които обикновено изравят труповете. В Родопите например при един лов лесно ще се намерят. Витоша е национален парк, няма ловджии, няма много диви животни и е идеално да закопаеш някого. Освен това е близо до София.
– Помните ли първия си случай с труп, на който сте се натъкнал?
– През 80-те и 90-те нямаше голяма престъпност. Имаше битови убийства и изнасилвания, предимно свързани с малцинствата. Милиционерският пагон обаче ни даваше голяма власт, защото хората имаха уважение и респект.
Първият ми случай като млад милиционер трябва да е бил 1977-78 година. Намерихме труп в езерото в Западен парк. Случваха се поредица от убийства на жени, които се извършваха с остър предмет. После се оказа, че е отвертка. Но първият труп никога не се забравя. После видях още много смърт, но дотогава не бях виждал.
– Свиква ли се с тази гледка?
– Успях да свикна. В работата като частен детектив не се натъквам на много трупове. За съжаление съм попадал на няколко, които бяха на деца. Едното трупче беше на 3-годишния Пепи Терзийски, който беше намерен в Южния парк. Беше 16 март 2001 г. Тогава имах издадена заповед за задържане. Спасиха ме медиите. Журналистката Анна Заркова и тогавашния шеф на „Труд” Тошо Тошев ме скриха в сградата на вестника. Бях снимал с видеокамерата си трупчето на детето. Бях дал на някого видеозаписа, беше излъчен, но не знаех, че имам издадена заповед за арест. Ани Заркова ме предупреди да не ходя в офиса, да не се прибирам вкъщи и отидох в редакцията на „Труд”. За няколко часа там се изредиха всички медии. Чак, когато заповедта отпадна, си тръгнах. Помните, че за минути таксиметровите шофьори, колеги на бащата, се събраха пред Парламента и настояваха за оставката на правителството. Телцето беше напъхано в черен чувал. Официалната версия беше, че майката на Пепи го е удушила. И досега съм убеден, че тя не е извършителя. Само е присъствала.
Другият случай беше през 2010 г. с 7-годишния аутист Веселин от Нови Искър. Беше изчезнал в края на април, а тялото му беше намерено в Искърското дефиле, във водите на река Искър, на 1 юни. Имахме достатъчно информация, че е бил отвлечен, а не се е удавил сам. Още повече, че детето имаше фобия от вода и не би се приближило само до реката. В МВР работят много читави хора, но за съжаление, когато някой случай получи широка обществена известност, излезе в медиите, то веднага се тушира. Аз самият съм се сблъсквал неведнъж със смъртта. В Босна видях смърт, после мен ме стреляха… Видях много смърт и знам вкуса на куршумите.
– В България все още няма закон за детективската дейност. За частните ченгета не е ли по-добре да продължават да работят на ръба на закона?
– В известна степен в момента е добре. Закон така или иначе ще бъде приет, затова искаме на тази международна среща с ченгета от цял свят да поканим представители на властта – министъра на вътрешните работи, главният прокурор и много други хора. Един от бившите шефове на ФБР, който днес работи като частен детектив, ще дойде. Потвърдили са ни хора чак от Бразилия и Мадагаскар.
