Шефът на Асоциацията на частните детективи Марин Маринов: Разстрелът на Карамански беше поръчка, убиецът на Кръстника може да излезе на свобода

Повече от 20 години Марин Маринов работи като частен детектив. Освен това е председател на Асоциацията на частните детективи у нас. Работата му е свързана с различни случаи – от изневери до безследно изчезнали и събиране на информация за нелоялни бизнес партньори.
Маринов е единственият оцелял в нощта на фаталния 20 декември 1998 г., когато Стефан Въжарски застрелва Иво Карамански по време на купон във вила в Симеоново. Кръстникът умира на място, убит е и шофьорът му Драгомир Петров, а Марин е прострелян с 3 куршума. Въжарски е осъден на доживотен затвор, но с право на замяна.
В момента детективът е в трескава подготовка за световна среща с частни ченгета от 40 страни. То ще се проведе у нас през март следващата година. Марин Маринов разказа откровено пред „Уикенд” за спомените си от 90-те, за работата му в системата на МВР и за предизвикателствата на професията „Частно ченге“.

– На 20 декември се навършват 21 години от онази нощ, когато Стефан Въжарски разстреля Иво Карамански, уби шофьора му, а вие едва оцеляхте с три куршума в тялото. Как се промени живота ви след стрелбата?
– Спомените ми са смесени. Пред очите ми загинаха мои приятели. От друга страна пък, когато излязох от комата в „Пирогов”, толкова много хора пристигнаха, за да ме видят. Изпитах едно удовлетворение, че не съм живял напразно. Без тези моменти не знаем кой наистина държи на нас и какво означаваме за него.
Самият аз никога не съм бил охрана на Карамански, нито съм работил за него. Познавахме се от години, бяхме съратници в някои неща, но не влизахме в делови отношения. Основно ни сближи идеята ми по онова време за доброволни обществени организации, които да подпомагат полицията срещу дребната, т. нар. улична престъпност.

– Какво става с убиеца му Въжарски?
– Нямам информация какво се сучва с Въжарски. Последно беше в Бобов дол. Той е с доживотна присъда с право на замяна и скоро може да поиска да бъде освободен. Освен мен няма друг оцелял. Аз няма да тръгна да отмъщавам, а на него не му препоръчвам да прави такова нещо. Той застреля 4 човека. Георги Чочов-Лестъра оцеля, но по-късно почина от рак.

– Въжарски твърди, че е стрелял при неизбежна самоотбрана. Вие сте го малтретирали, взели сте му телефон и колата. Бихте ли го?
– Никой не го е бил. Той се би с Лестъра. Наистина се скараха жестоко 4-5 часа преди стрелбата, но никой не го е бил. Иво даже ги разтърваваше. Не беше истински бой. Беше обикновен скандал между приятели. Лестъра е огромен и като го бутна, той падна. Навън снегът беше доста. Вярно е, че като падна, Въжарски си загуби джиесема. Никой не го е вземал. В двора имаше много коли и Иво даже ни накара да запалим фаровете да го търсим. Успокояваше го, че ще му купи нов. За мен тази стрелба беше хладнокръвно, предумишлено убийство. Имам свои подозрения от къде е дошла поръчката, споделял съм ги с разследващите, но не знам дали изобщо са били проверявани.

– По кого стреля първо Въжарски? По вас тримата или по Карамански?
– Първо уби него. После излезе от вилата и дойде при нас навън.

– Не чухте ли изстрелите?
– Как да ги чуем? Вилата беше на 10 метра навътре. 20 декември беше, снегът беше над метър. Колата ни беше „Шевролет Лумина”, не е случайна кола все пак, а вътре нищо не се чуваше. Спомням си, че когато стана стрелбата слушахме песента „Калашников” на „НЛО”. Драго-шофьорът на Иво, ми каза да не влизам във вилата, защото Иво всеки момент щял да излезе. Искахме да ходим до „Шератон”. Значи една песен време е минала, когато Въжарски е застрелял Иво с пистолета си и e излязъл навън при нас. Чукна по предното стъкло, Драго смъкна прозореца и той започна да стреля.

– Защо стреля по другите само веднъж, а вас ви прострелва на три места?
– Защото по мен стреля най-накрая, бях седнал най-отзад. Застреля Драго през прозореца. Отвори задната врата, тя беше плъзгаща и понеже пред мен беше Лестъра, видях как го застрелва в ръката. Мен ме простреля на три места – първо в крака, после два пъти отстрани в корема. 7 куршума е изстрелял – 2 в главата на Иво, един в Драго, един в Лестъра и три в мен.

– Осъдихте убиеца Въжарски за 30 000 лева. Получихте ли си парите?
– Една стотинка не съм видял. На близките на убитите Иво и шофьора му Драго, на мен и на детето на Лестъра, Въжарски дължи общо 210 000 лева. Не сме получили нищо, няма и да получим. Не ми и трябват такива пари за смъртта на приятели. Но не мога да забравя тази нощ, защото още нося последиците от стрелбата. Това никога няма да се оправи. Нямам далак, черният ми дроб е лепен, имам проблеми с белия дроб, а куршумът, който мина през крака ми, прекъсна нерви. В началото се движех с инвалидна количка, после прохождах с патерици, но имам такива дни, когато времето е студено, изпитвам адски болки. Слава Богу, в „Пирогов” има виртуозни хирурзи. Във ВМА също има уникални доктори. Там ми извадиха куршума, който беше заседнал под сърцето. Беше на опасно място до сърцето и лекарите чакаха да се премести. Извадиха ми го на гърба. Беше се капсулирал. Дълго време го носех на врата си, една екстрасенска ми каза да го нося. Не че вярвам много на тези неща, но го носех по-скоро за да ми напомня, че всички сме смъртни.

– Според книгата „Най-богатите българи“, Карамански оставя наследство от минимум 30 милиона долара. Изчезнаха ли след смъртта му тези милиони или огромното му наследство е само мит?
– Измислят си. Е, имаше няколко имота, но слуховете за 30 милиона са абсолютен мит. Не е имал толкова пари при смъртта си.

– Над 20 години работите като частен детектив. Какви хора ви търсят за помощ? – През годините имаше градация… В годините на първоначално натрупване на капитала първо ни търсеха, за да издирваме длъжници. Половин България дължеше на другата половина пари. Постепенно започнаха да ни търсят заради лични взаимоотношения – изневери, проблеми с деца… В работата ни използваме специфични методи и способи. Няма да ви кажа какви. Предотвратявали сме сделка на една от големите фармацевтични компании в страната, но не искам да влизам в подробности, защото използвахме и много незаконни способи да се доберем до информацията. Помагали сме на „Пепси-кола” да намери цех за ментета в Родопите, на италиански фирми… Особено емблематичен случай имахме с българска компания от Варна, която произвежда ароматизатори за коли. При посещение в Дубай шефът й вижда своята стока, въпреки че никога не я е изнасял в този район. Оказа се, че някакъв арабин е организирал в Божурище цяло паралелно производство и бълва същите ароматизатори към арабския свят.

– Как процедирате в случаите, когато ви потърсят заради изневяра, а в процеса на следене установите, че наблюдаваният обект залита към хазарта или извършва някакво престъпление? Давате само информацията, която са поискали от вас или казвате всичко, което сте установили?
– Самите клиенти не ни казват всичко. Опитват се с малко информация да придобият много информация. Не винаги се получава. Може много неща да разберем в хода на наблюдението, но казваме само това, което ни е поръчано. Професионализмът е не да се ровиш в живота на хората, а да събереш информацията, която е необходима на доверителя. Когато става въпрос за тежко престъпление, сме задължени да подадем сигнал в МВР. Имал съм такива случаи.