Тя е на 55 години и още работи като „момиче на повикване”. Въпреки че вече не е първа младост, е доста търсена, а клиентите й я боготворят. Представя се като Мери, въпреки че истинското й име е друго – „всички ме знаят така”. В „занаята” влиза случайно, но вече няколко десетилетия го практикува и признава, че едва ли може да прави друго, пише Уикенд.
Някога Мери била голяма красавица и работела на летище „София” като стюардеса. Изкарала няколко любовни авантюри с пилоти, на един дори му родила дете, но до подпис в гражданското така и не се стигнало. Униформеният отказал да го признае и я помолил да се разкара от пътя му.
В края на 90-те се появило второ дете от мъж, който бил голям шмекер и цар на първите телефонните измами в страната. Не й провървяло и с него, защото властите го спипали и тикнали в затвора. Пишел й любовни писма две-три седмици, после спрял. Така и не се решила да му ходи на свиждане, защото трябвало да се грижи за децата си. Връзката им прекъснала. Мери се цанила на няколко места за работа – на горещ телефон за запознанства и приключения, интимни посещения по адреси, кибичене по бул. „Христо Ботев” и като детегледачка по желание на „влюбени” в уменията татковци, които й давали ключове от апартаментите си.
По 24 часа на ден Мери бачкала и в един момент доста задобряла в древния занаят. Тогава се сдобила с „индианското” име Нежно Фелацио. Мъжете били луди по френските й умения и давали мило и драго да ги демонстрира при първа възможност.
„Тази есен на 25 октомври станах на 55 години. 30 от тях – демократичните, прекарвам в усилена работа. Нямам почивен ден, за мен няма празници, делници. Нямам и твърда тарифа. Обикновено вземам от 50 лева нагоре, защото мъжете, които могат да отделят по-голяма сума са по-чистоплътни, макар че и сред тях има уникални миризливци. Случвало ми се е да се гнуся от външния вид на клиенти. Идват едни с протрити якета, мърляви обувки, неизрязани нокти, некъпани, косите им сплъстени, навити на свински опашки. Ужас! Повечето са дебели, но и кльощавите не са стока – на тях ребрата им се броят. А най-мразя тези, дето искат да си говорим след свършена работа. Какво ще си говорим, бе хора?! Аз едва съм ви изтраяла 15 минути, а вие искате лаф да водим… Абсурдни са. Има и влюбчиви, и бедни, и богати.
Случвало се е да лъжа, че имам мъж, за да ме оставят на мира, да не слушам тъпите им обяснения в любов, че и това не го могат. Особено са ми смешни тези „дето идат от далеко и говорят меко”. Като почнат да „мяучат”, главата ме заболява, ама търпя, защото съм професионалист в бранша, пък и пари трябват за децата ми.
Старците са ми най-сладки. Гушкам ги, галя по главата и нареждам нежно: „Много си добро, голямо момче. Никога не се предавай. Виж, и Витоша е побеляла, но хората я харесват”. И, виждам, че очичките им светват. Отпускат душата, после кесията. Търсят ме.
Наскоро обаче направих гаф. Обади ми се един семеен и аз го посетих в тях. Правихме каквото правихме, но в един момент се появи жена му и се развика: „Каква е тази тук, бе?!. Защо го правите, докато в другата стая спи детето?! Да се маха от дома ми, че ще ви затрия и двамата”. Голяма разправия стана и толкова набързо се изнесох от дома им, че дори си забравих сутиена. Но не в това беше проблемът.
Жената на онзи беше разбрала коя съм и за кого работя. И ми направи клопка заедно с нейни приятелки. Един ден мъжки глас позвъни на мобилния ми и ме покани на среща. Каза, че ще ме чака в Южния парк. Щели сме да пием кафе и после да ме води в тях. Отидох на моста над реката там и зачаках. Тогава дойдоха пет-шест жени с точилки и ме биха жестоко. Натикаха ме към реката и там в едни храсти, чух такива обиди по свой адрес, че ме е срам да ги повторя”, разказва патилата си Мери.
Тя е разтревожена от факта, че българските семейства са пред разпад, защото няма комуникация и любов между съпрузите. Вместо да проявяват търпмост към слабостите на господата, госпожите ставали по-нахални, по-придирчиви и по-мнителни към половинките си.
Мери се обявява твърдо против Истанбулската конвенция, която нея е чела, но била чула „лоши работи”. Притеснява се и от Стратегията за закрила на детето. Нейните момчета вече били големи и нямало опасност някой да и ги вземе, ама й било жал за хлапетата на колежките. Правата развързвали ръцете и на жените, които свободно можели да пратят сигнали, че са жертва на домашно насилие и по този начин да изкарват пари от бившите си.
Разправя, че никога в живота си не се е омъжвала и вероятно няма и да го направи, защото след брака господата преставали да ухажват половинките си, да им правят подаръци и дори цветя не им подарявали. За последно била влюбена преди 12 години в един студент. Радвала му се кратко, защото той заминал със зелена карта за Щатите. После общували чрез фейсбук, ни в един момент се разприятелили, защото Мери стигнала до извода, че ползва от такова континентално приятелство няма.
