23 години след разстрела на Луканов!Убийците на бившия премиер се измъкнаха сухи (Непубликувани факти)
Андрей Луканов, сочен от мнозина за Кръстника на прехода, е ликвидиран на 2 октомври 1996 г., а 23 години по-късно още няма отговор на въпросите криминално или политическо е убийството му и кой имаше интерес от неговата смърт. През годините излязоха на бял свят различни версии и схеми, всяка със своите си аргументи. Физическият убиец и поръчителят обаче така и не бяха разкрити. Тези, които бяха посочени за такива, днес са на свобода, пише Уикенд.
Строителният предприемач Ангел Василев, сочен преди много години като поръчител на убийството на Андрей Луканов, а после оправдан от съда, преди време купува къща в Гърция. Eдин от най-заможните бизнесмени в средата на 90-те години вече се е преселил в слънчевата страна и почти не се мярка в София. Не желае да дава интервюта и твърди, че посочването му като поръчител на убийството на Андрей Луканов е съсипало живота му.
Украинецът Александър Русов, за когото пък се твърдеше, че срещу „хонорар” от 25 000 долара е натиснал спусъка на пистолета „Макаров” срещу бившия министър-председател, издаде книга с ироничното заглавие „Аз убих Луканов”. През последните години за него казват, че е в родния си град Бердянск. На страницата си във Фейсбук е поставил своя снимка на фона на Седемте рилски езера. Твърди, че обича България и тя много му липсва.
Ангел Василев и Александър Русов, заедно с още двама българи – Юри Ленев и Георги Георгиев –Гопе, и един украинец – Алексей Кичатов, бяха осъдени за убийството на Луканов от Софийския градски съд, но след това магистратите от горните две инстанции ги оправдаха.
Затова пък бившият шеф на отдел „Тежки престъпления срещу личността” в полицията Ботьо Ботев не спира да обикаля из медиите и да доказва, че не е имало никакво насилие над петимата задържани българи и чужденци в тайната квартира на МВР в Копривщица, наречена „Къщата на ужасите”.
Разплитането на историята, поне официално, започва с ареста на Олег Проценко и Александър Русов. Олег Проценко е задържан в Ростов на Дон и докаран у нас от Ботьо Ботев и следователят Олег Янев. Той, както и Александър Русов, са част от банда, която се подвизава в Русе под егидата на арменеца Артур Торосян. Той пък идва в града като съпруг на българка още през 80-те години. В началото на 90-те при него се изсипват една дузина украинци, повечето
закалени бойци от Афганистан.
Сред тях са Александър Русов и Олег Проценко. Чужденците се специализират в рекет, отвличане, грабежи, побоища и трафик на крадени коли от Европа към бившите съветски републики. Украинците нападат също руски и румънски куфарни търговци, тръгнали към Истанбул. По-късно един от охранителите признава пред следователи, че за тези магистрални грабежи тренирали и имали готовност да стрелят и срещу полицаи, ако им се изпречат на пътя.
Афганците се сплотяват около Артур Торосян, спомнят си очевидци. Ченгетата записват една много показателна реплика на арменеца от онези години: „Другите охранители са помияри и лайнари, но моите дерат кожи.” Полицията успява да вербува един от хората му, след като е жестоко пребит от своите. Той разкрива любопитни подробности от ежедневието на силовата групировка. Тя е организирана като истински военен отряд. Арменецът наел физкултурен салон, където уж се провежда обучение по карате и джудо. Там бандитите денонощно тренират, помпат мускули, а из потайните кътчета на салона пребиват и измъчват жертвите си.
През септември 1994 г. 5-има украинци и 3-има молдованци от бандата са експулсирани. След ден изгонените се връщат с влак и с нови документи. Повечето от тях се заселват в Бургас, където за тях работят десетки проститутки. Проценко и Александър Русов, също изгонени след разстрела, се прибират в Русе, но две седмици по-късно са спипани и осъдени заради нелегалното си пребиваване у нас. В края на 1994 г. Артур се оттегля от охранителната фирма и влиза в бизнеса с горива, припомнят си местните.
При поредното влизане в България Олег Проценко и Александър Русов вече работят със Сергей Шанин, Алексей Кичатов-Льохата, Владимир Шевчук, Юрий Кутепкин, Александър Акимов. Те вече обръщат гръб на провинцията и се насочват към София, където
техен шеф става Иво Карамански.
През 1996 г. Сергей Шанин е убит за предателство от своите Казват, че взел пари за да гръмнат определено лице, но по-късно се разбрал с жертвата. Затова бил наказан със смърт.
Балистичната експертиза доказва, че са го застреляли с автомат и пистолет. Със същия пистолет на 2 октомври 1996 г. е убит и Андрей Луканов. Оръжието, намерено 35 дни след покушението, е нишката, която води разследващите към украинските наемници. Има обаче много сериозни съмнения, че пистолетът е подхвърлен, а после е предаден на вече покойния топследовател Богдан Карайотов.
През май 1999 г. в Елин Пелин са арестувани Владимир Шевчук и Александър Акимов. След тях е прибран и Алексей Кичатов-Льохата, подозиран, че е застрелял от упор Сергей Шанин. Самият Кичатов по това време първо казва, че убиецът на Луканов е Кутепкин, а след това – че е Олег Проценко. На дъното на кладенец край Елин Пелин обаче е намерен труп и се твърди, че е на Кутепкин.
Отново в Елин Пелин са задържани и Георги Георгиев-Гопето и Иван Крумов-Ванко Немото, родственици на бизнесмена Ангел Василев. Следващият арестуван е неговият шофьор Юри Ленев. Последно в Прага са сложени белезници на самия Ангел Василев. Той е президент на фирма „Колонел”, която е сред най-маститите строители на жилищни сгради през 90-те години у нас. Близък е с Румен Спасов от прословутия кръг „Орион”. (Румен Спасов почина преди време в ЮАР. ) Според обвинението Ангел Василев е поръчал разстрела на Луканов, като
задачата му е спусната от Румен Спасов.
Такава била повелята на партията. По това време Луканов е в остър конфликт с правителството на Жан Виденов.
Пръв от ареста се изнизва Александър Акимов. Владимир Шевчук, който е обвинен за смъртта на автокрадеца от с. Сапарево Иван Кудев, някога близък до Карамански, също е пуснат от ареста, при това изключително мистериозно. Уж го разследват, връчват му обвинение за Кудев, после прокуратура го сваля и накрая е освободен. Не минава много и го обявяват за национално издирване. Едва ли хората от МВР, следствие и прокуратура са толкова наивни, неинформирани и правят случайно такива разнопосочни маневри. По-скоро може да се предполага, че той е посочил къде се крият сънародниците му Олег Проценко и Александър Русов, считат запознати.
За Проценко се знае само, че е в Русия, но не и точно къде.
Ботьо Ботев заминава светкавично за северната страна и в Ростов на Дон е арестуван Олег Проценко.
Пред блока на сестра си в Бердянск Александър Русов е отвлечен от седем мъже. Натоварват го в багажник на кола, после на кораб и по пътя до България Ботьо Ботев го навива да признае всичко, което поиска от него следствието. Едва тук от следователя Олег Янев, Русов разбира, че го разследват за убийството на Луканов. Твърди, че през 1996 г. не е бил в България, кълне се, че не познава никой от другите българи и украинци, замесени в аферата.
До този момент, припомнят си запознати, се счита, че убиецът на Луканов е един от украинците Кутепкин, Кичатов, Проценко или Русов. Като поръчител се сочи приятелският кръг „Орион”, а показанията за това са на Георги Георгиев-Гопето. Доколко обаче тези показания имат сила? Медиите гръмват, че повечето „разкрития” за убийството на Луканов идват след самопризнанията на задържаните. Как обаче тренирани бойци изведнъж проговарят за убийство, което може да ги вкара в затвора с години, не е много ясно.
Дали е случайност или не, но в ареста в Русе
попада и арменецът Артур Торосян.
Пикантният момент е, че при ареста в автомобила му пътува бившият говорител на правителството на Жан Виденов – Никола Балтов. Обаче после се оказва, че Артур Торосян е разследван за някакви престъпления в Русе и е пуснат. Пускат се обаче слухове, че той може да е бил посредник при разстрела на бившия премиер. Още повече, че самият арменец се хвалил, че се познава с Луканов, а освен това търгува с горива и въглища от Украйна. Така или иначе обаче няма никакви доказателства за връзката на Торосян с разстрела и неговата роля в разследването е дотук. (През последните години той явно се сниши и вече почти нищо не се чува за него.)
Става известно обаче, че полицията е изтръгнала показанията на арестуваните българи и украинци със сила в секретната вила на МВР в Копривщица, наречена „Къщата на ужасите”. В нея задържаните са подложени на средновековни инквизиции. Там Юри Ленев и Георги Георгиев, както и украинският гражданин Алексей Кичатов правят първите си самопризнания за своята роля в заговора за убийството на експремиера.
Георги Георгиев обаче оттегля показанията си срещу чичо си и завежда жалба за нанесен му побой от ченгета. Ленев, от своя страна, също се жали срещу служители на МВР, които го бият при ареста. При очната ставка с Ангел Василев шофьорът му Ленев твърди, че по негова поръка е казал на племенника му да намери убиец, който да ликвидира Андрей Луканов. После посочва сейфа в банката, от която е взел парите и ги е занесъл в плик на Гопето в Елин Пелин. По време на самото убийство Ленев е в болница, където Ангел Василев го посещава. На каква сила имат тези показания, след като те са изтръгнати със сила?!
Докараният от Ростов на Дон Олег Проценко пък е убеден да даде свидетелски показания срещу своите сънародници и да му се снемат обвиненията за убийството на Сергей Шанин. Проценко остава в ареста година и осем месеца. След това е свидетел, а като физически убиец е посочен Алекасндър Русов.
В крайна сметка след дълги перипетии, нашироко описвани в медиите през годините, петимата обвинени са оневинени.
Докато се точи процесът, бившият шеф на „Булгаргаз” Васил Филипов пуска официално по телевизията своята версия за разстрела. Той казва, че Луканов е убит по поръчка на Илия Павлов чрез наемния убиец на „Мултигруп” – автокрадеца Ганчо Въчков-Ганеца. Причината бил
скандал между Павлов и Луканов
по време на заседание на управителния съвет на газовото дружество „Топенерджи” в Москва. Илия Павлов е извикан на разпит, но версията за връзка на „Мултигруп” с разстрела остава без доказателства.
По този въпрос дава показания по време на делото и Румен Овчаров като бивш министър на енергетиката. Той обяснява, че през 1996 година, се е срещал два пъти с Луканов. По време на събрание на „Топенерджи” през септември 1996 г. в Москва действително били разменени остри реплики между Луканов и Илия Павлов. Спорели най-общо казано за бизнеса с газ.
Преди време социологът Андрей Райчев определи Луканов като баща на „многопартийната система, разгрома на Държавна сигурност, европейската интеграция, турския въпрос и трансформацията на БКП”.
Източници, до които се допита „Уикенд”, също са категорични, че при личност като Луканов с широки международни контакти и влияние, сочен дори като едновременно за вербуван и станал двоен агент – на КГБ и на ЦРУ, поръчката за разстрела може да е дошла от много страни. А кои са те, едва ли някога ще се разбере…
